От 1998г.
2. Как се запали?
Приятели ме заведоха в залата, тогава все още никой от нас не беше катерач, и в първия момент ми се стори много лесно, но след първия опит да се изкатеря разбрах, че трябва да имам много умения и познания. В следващите месеци с приятелите ми прекарвахме много часове в разговори за катерене. И така до днес. 🙂
3. Какво ти носи катеренето?
Положителни емоции, адреналин, добър физически тонус, много детайли и нюанси в себеопознаването и самоусъвършенстването, безброй щастливи и смешни моменти с приятели.
4. С какво катеренето е различно от останалите спортове за теб?
За мен лично е единственият спорт, с който искам да се занимавам вече толкова години… Спорт с изключително сложна техника, изискваща многостранна подготовка на физиката и психиката. Спорт, в който има много вариативност, комбинативност и импровизация, и на практика почти няма движения, които се повтарят. Всичко зависи само от теб и способността да взимаш правилни решения за части от секундата, докато се катериш. Голяма доза адреналин и вечното желание следващия път да си малко по-добър.
5. Коя ти е любимата дисциплина и защо?
Независимо какво е катеренето винаги е катерене. Всяка дисциплина е интересна и има своите предизвикателства.
6. Какво ще кажеш на човек, който за пръв път влиза в залата за катерене?
Да спазва правилата за безопасност, да е разумен и търпелив. Катеренето винаги и на всеки се получава в даден момент.
Как реши да се занимаваш с тази професия?
- Децата винаги са ми били слабост и реших, че искам да имам възможността да помагам на болни деца. По този начин помагам и на родителите им а това ми носи радост и удовлетворение.
С какви активности си се занимавала досега и какво образование имаш?
- Занимавала съм се с народни танци. Обичам много да чета и да прекарвам време сред природата. Това много ми помага да се заредя за работната седмица.
Завършила съм кинезитерапия с магистратура педиатрия в НСА. Освен това съм работила и помагала на възрастни хора с множествена склероза. Изкарала съм и курс за акупунктура. Относно формата на човек с такава професия е важно да е и физически подготвен защото понякога има по-тежки деца, които трябва да може да удържи или повдигне.
Други са доста по-активни, тичат и трябва да си във форма на всяка цена.
Какво според теб е нужно за да работиш с деца със специални нужди?
- Трябва ти търпение, усет, да си много внимателен и да знаеш как да подходиш към всяко дете индивидуално. Освен това предварително трябва да си запознат с диагнозата на всяко дете и да си подготвен за него. Защото всяко дете изразява емоциите си по различен начин. Някои са по-шумни, викат и така знам, че искат да ми кажат нещо. Например, че им е трудно. Много деца ме прегръщат, милват. Това е техният начин за общуване с мен. Родители са ми казвали, че са много сетивни и добре усещат хората. Споделяли са ми, че пренасят емоциите си от времето прекарано с мен и у дома и говорят за мен, а това ме кара да се усмихвам.
Защо избра точно този спорт?
Всичко започна, когато родителите ми ме заведоха в залата, тогава за пръв път имах допир с гимнастиката. Запалих се, когато започнах да тренирам и така до днес спорта продължава да е част от ежедневието ми.
В какво се състои работата ти в академията?
В академията започваме с базовите упражнения по уредите, които включват кълбета, стойки и колела на пътеката. На уредите учим децата да правят ъгли, опори, а по – напредналите тренират стойки. Най – хубавата част от работата ми е, че помагам на децата да се развиват.
Защо избра да работиш в Climb Academy?
За първи път дойдох в академията със сестра ми и много ми допадна екипът, оборудването и обстановката. Тъй, като се занимавам с гимнастика, реших да стартирам развитието си в академията и да предам опита си на децата.
Какви са професионалните ти планове?
Искам да подкрепя децата и да допринеса за изграждане на спортни навици, дисциплина и любов към гимнастиката.
В тренировъчните програмите на Climb Academy са използвани доказани методи за физическо възпитание и спортна тренировка подходящи за различните възрасти. Прилагаме разнообразни подходи - групов, игрови, индивидуален, отборен и т.н. Това прави така, че времето на тренировката се използва ефективно - децата са ангажирани успешно през цялото време.
Много силно е застъпен игровият метод и това помага на децата по естествен и емоционален начин да разкрият своя потенциал, като придобиват и усъвършенстват всички качества, които са основа за напредък в спортното катерене. Програмите ни са разработени от треньори и преподаватели с над 20-годишен опит в областта на катеренето, физическото възпитание и спорта, и работата с деца.
Аз съм Петрана Петрова, работя в Climb Academy от отварянето на Академията. Аз съм човек с множество умения и интереси. Катеря от 2014 година и не съм вярвала, че катеренето ще се превърне в професионално занимание за мен. Работата ми с деца стартира през 2004 година, под различни форми. Първо, като препоадавател по философия в езикова гимназия, след това в частна парти агенция и сега в Climb Academy.
Защо избра да работиш с деца?
Обичам енергията и въображението, което имат и това, че не са закостенели, като възрастните. Ако трябва да избирам между това да работя с възрастни или деца, бих избрала децата. Дават ми много енергия. Обичам да виждам как израстват, как се променят, как получават нови знания, усвояват ги и ги прилагат.
Разкажи ни повече за твоята работа в академията.
Когато ми предложиха тази работа в катерачната академия, всъщност съчетаха желанието ми да работя с деца и любовта към катеренето. Академията стартира с много дух и стремеж да се привлекат и задържат децата, да се покаже, че катеренето е спорт, който развива много качества. Тук има тренировъчен процес, децата идват не просто да се забавляват, а да изграждаме умения. Това, което виждам и ценя в академията е развитието на екипни умения, като това детето да участва в групова динамика, да е принадлежащо към общност, а най – важната част е връзката и доверието, което инструктура изгражда с детето.
Сподели любим момент или проект.
Имам любим пример с едно детенце, което дойде в академията още при откриването и от страха му от високо, стигнахме до там, че детето започна да катери множество пъти, един и същ маршрут. Вече катери самостоятелно траверс. Дори вчера ми каза „ Не, Петрана. Не ми помагай.“ по този начин виждаш, че децата се променят и израстват.
Също така ми харесва това, че нашият управител въведе стикерите. Сега децата знаят всеки месец за какво работят. Имаме цел и постоянно питат: „ Кога ще печелим стикер?“. В момента в групата, която водя аз, учим осмица и когато видиш 4 годишно да прави основа на осмица си казваш „Еха, всичко е възможно“
Стана случайно. Един приятел ме покани да се изкатерим. Беше ми малко трудно, но преживяването беше приятно. Естествено след това имах мускулна треска. После по естествен път се записах на начален курс. В последствие в университета записах и спорт катерене, което доста ми помогна в рязката смяна училище-университет и всичките задължения, които последваха.
Кога започна?
Изкарах курса някъде през 2016, a през 2018 започнах да се катеря по-активно.
Какво ти дава катеренето?
Много ми харесва, че докато се катеря не си мисля за никакви странични дразнения или ежедневни проблеми. Накратко изпразва главата от всичко и успявам да се фокусирам само върху едно нещо.
Защо избра да работиш с деца?
Децата са непредсказуеми създания, харесва ми, че работата с тях е динамична и няма еднообразие:)
Какво ново откри и на какво те научи този спорт?
Научи ме да внимавам (усмихва се). Открих, че мога да правя неща, които до преди това са ми изглеждали доста далечни от мен самата. Били те физически или психически.
С какви други активности/спортове се занимаваш?
Карам сноуборд, сърф, колело по-рядко.
С какво катеренето за теб се различава от всичко останало, с което си се занимавала?
Най-вече с менталната игра. Колкото и да е забавно на моменти, като стане по-трудно ти се иска да не го правиш. Но само на моменти.
Какво харесваш да катериш?
Трудност, защото отнема повече време. Кара ме да се фокусирам психически и комбинира много неща. А височината е ключова. Предизвиква ме повече.
Как би представила спорта на някой, който няма идея за какво става въпрос?
Този спорт е доста отговорен поради спецификата си. Нужни са доста техника и сила. А те идват с времето. Ако човек е постоянен и отговорен всичко започва да става доста забавно и носи много радост.
Избрах професията треньор по катерене на деца, защото обичам децата и работата ми с тях е много приятна.
В тях харесвам факта, че са много честни , искрени и забавни.
Обичам да правя хората щастливи и моментите, в които деца се усмихват ми носят удовлетворение.
Занимавам се с катерене от 16 години. Всичко започна, когато наши семейни приятели ни поканиха да катерим с моя брат. Тогава много ми допадна, но в началото всичко беше само хоби. Впоследствие започнах да тренирам по-усилено и започнах да се състезавам.
Тази година завърших висшето си образование в НСА с профил учител по физическо възпитание и имам огромно желание развитието ми да продължи в тази посока, за да помагам на децата да израстват и да изградят дисциплина и любов към катеренето.
Спортното катерене е много всеобхватен спорт и развива много мускули на тялото.
Според мен е много подходящ за деца, защото ги учи на възпитание, както и да преодоляват своите страхове от височина.
