Катерене по трудност (Lead Climbing)
При катеренето за трудност катерачите преминават маршрути с различна степен на сложност (категория) по висока стена (обикновено 10-15м). За обезопасяване използват въже, закачено за тяхната екипировка (седалка) и за осигурителни точки по стената.
Стените за катерене за трудност на въже обикновено варират между 10 и 18 метра, колкото е й най-високата стена в България – Walltopia Climbing Center.
Стените в Climb Academy са 5 м – височина, съобразена с и напълно достатъчна за пълноценна тренировка на малките катерачи. Всеки маршрут е различен, формата и подредбата на хватките и стъпките е различна, а преминаването му предизвиква гъвкавостта, баланса, силовата издръжливост, комбинаториката и техничността на катерачите. Според начина на закачане на въжето към осигурителните точки на стената, катеренето за трудност бива два вида – на долна осигуровка (lead) и на горна осигуровка (top rope).
Катерене на долна осигуровка (Lead)
При катеренето на долна осигуровка (lead) катерачът сам закача въжето в последователни точки на осигуровка, разположени на около 1,5 м едина от друга. При падане, катерачът увисва на последната точка, която е закачил. За този тип катерене се изисква предварителна подготовка и умения за правилно боравене с въже и точки на осигуряване.
Катерене на горна осигуровка (Top Rope)
При катеренето на горна осигуровка (top rope), въжето вече е прокарано по маршрута и е закачено на две осигурителни точки в най-горната част на маршрута. При този тип осигуровка, в случай на падане, катерачът увисва, подобно на люлка, на въжето, което идва от най-горната точка на стената. За катерене на горна осигуровка е необходима минимална или дори никаква подготовка, при условие, че катерачът е придружен от опитен инструктор, който отговаря за правилното връзване на въжето към седалката в основата на маршрута и правилното осигуряване на катерещия се.
Боулдър катерене (Bouldering)
Боулдър катеренето представлява преминаване на силно технични ниски маршрути (до 4.5 м), при които не се използва въже, а за обезопасяване служи специална подова настилка, проектирана да абсорбира кинетичната енергия при падане. Всеки маршрут е уникален и различен от останалите, а всяко движение е предизвикателство за физиката и баланса на катерачите.
Често има динамични и акробатични движения, които не са очевидни на пръв поглед. Затова и в спортния жаргон се е наложил термина „боулдър проблем“, тъй като преминаването на маршрута често е подобно на решаване на задача с човешкото тяло и хватките по стената, прилично на игра на Туистър във вертикално направление.
Катерене за скорост (Speed Climbing)
При катеренето за скорост катерачите се състезават винаги по един и същ стандартизиран маршрут. Формата и позицията на хватките е идентична, както и височината – 15 м, и наклонът на стената – 5 градуса. Целта е да се премине маршрутът възможно по-бързо, подобно на вертикален спринт, като времето се измерва до милисекунди с помощта на сензор на земята на старта и бутон на финала на маршрута, който катерачът трябва да натисне. По време на състезание се подреждат два идентични маршрута един до друг и катерачите се състезават на принципа на директните елиминации, което прави дисциплината атрактивна за гледане и лесна за разбиране от широката публика.
Световният рекорд за изкатерването на маршрута при мъжете е 5.208 секунди, поставен от индонезиецът Ведрик Леонардо на 28 май 2021, а при жените – 6,84 сек. за Александра Мирослав (Полша), поставен на Олимпийските игри в Токио 2021.
